Базиликата Санта Мария Маджоре, ценна съкровищница на изкуството, наследство от папите
Светла Чалъкова - Ватикана
От следващата неделя папската базилика „Санта Мария Маджоре“ ще има още един прочут гроб: този на папа Франциск.
Трябва да припомним, че през вековете няколко са папите избирали базиликата „Света Мария“ за място за своя вечен покой.
От 1914 г. насам всички папи са погребани във ватиканската крипта, но 7 папи са погребани в базиликата „Санта Мария Маджоре“, 22 в Латеранската базилика, 5 в базиликата „Свети Лаврентий извън стените“, 2 в базиликата „Свети Павел извън стените“, един в базиликата „Светите дванадесет апостоли“, един в базиликата „Дева Мария над Минерва“, един в църквата „Свети Игнатий“, един в „Света Агнеса ин Агоне“, а други са извън Рим.
В Санта Мария Маджоре се намират гробовете на Хонорий III (1216-1227), Николай IV (1288-1292), Пий V (1566-1572), Сикст V (1585-1590), Климент VIII (1592-1605), Павел V (1605-1621), Климент IX (1667-1669), и от неделя този на Франциск (2013-2025).
Гробът на папа Франциск се намира в ниша, която досега е била затворена от врата в левия кораб между две други ниши, където се намират изповедалните. Веднага след това се влиза в параклиса, съхраняващ иконата на Дева Марияq Salus Populi Romani, и параклиса „Сфорца“.
За да се разбере по-добре художествената и религиозна история на Богородичната базилика, може би най-старата в света, наскоро беше публикуван том, който разказва миналото и настоящето на тази ценна съкровищница на изкуството.
Защото, ако е вярно, че Санта Мария Маджоре не е с размерите на „Свети Петър“, то е вярно също, че е богата на история, реликви и шедьоври.
Започвайки от мозайките, свързани с първата раннохристиянска базилика. Апсидата, триумфалната арка и централният кораб са обогатени от разкошни мозайки. В централния кораб те илюстрират истории от Библията, а в апсидата златото подчертава величието на коронацията на Мария от Христос, а триумфалната арка, от V век, подобно на кораба, показва Тримата мъдреци. Много богата на шедьоври е и средновековната фаза с мозайките на фасадата, която днес е покрита от ложата от осемнадесети век.
Мозайките от 13-ти век разказват за чудотворния снеговалеж, но в бароковия период фасадата е била „скрита“ от новото покритие, проектирано от Фердинандо Фуга през 1750 г.
Влизайки вътре в базиликата, можем да се възхитим на различните странични параклиси, започвайки с параклиса „Рождество Христово“ и Сикстинската капела, проектирана от Доменико Фонтана за папа Сикст V.
Позлатената бронзова дарохранителница на Лудовико дел Дука е ключов богословски елемент на цялата Сикстинска капела. Със своите портици и колони, обвити в лози, тя напомня за Соломоновия храм и изразява преди всичко буквалното значение на името на града, където е роден Исус: „Витлеем“, домът на хляба. Отстрани са надгробните паметници на поръчителите Сикст V и на Свети Пий V.
След тове е параклисът „Сфорца“, мавзолеят на кардиналите Гуидо Асканио Сфорца от Санта Фиора и Алесандро Сфорца. През 1562 г. братята успяват да включат осемдесет и седем годишния Микеланджело в проекта. Параклисът „Cesi“, посветен на Света Екатерина Александрийска, е поръчан около 1550 г. от кардинал Федерико Чези. Джироламо да Сермонета е този, който рисува олтарната картина, изобразяваща мъченичеството на Света Екатерина. Накрая, параклисът „Paolinа”, който е сърцето на сложната строителна програма на Санта Мария Маджоре, осъществена от Павел V.
Целият параклис е украсен до купола със скъпоценни цветни мрамори, чиято изтънченост се увеличава с приближаването към скинията-реликварий на иконата на Дева Мария, Salus Populi Romani. Този реликварий, проектиран от Джироламо Райналди и създаден от Помпео Таргоне, се състои от четири колони от яспис от Брага. Равномерното му покритие от лапис лазули напомня за облачно небе и предизвиква усещане за небесна врата.
В купола, изрисуван от Лодовико Чиголи, Божията майка е посрещната в небесната слава. Мария стои върху натуралистична репродукция на луната, съответстващ на астрономическите наблюдения на Галилео Галилей, разкрити през 1610 г. чрез произведението „Sidereus Nuncius“.
По поръчка на папа Пий IX (1846–78), римският архитект Вирджинио Веспиняни създава Confessio (Изповедта, 1861–64), поставен пред папския олтар. Веспиняни използвал около седемдесет различни вида мрамор, добит предимно от разкопки по онова време, проведени в Рим и Остия.
„Изповедта“ препраща към значението на базиликата Санта Мария Маджоре като Витлеем на Запада и Рождественска базилика в Рим. От понтификата на Теодор (642–649), родом от Йерусалим, базиликата е наричана още Sancta Maria „ad Praesepem“ (Дева Мария на Рождественската Ясла). Наименованието се отнася до петте летви, изработени от яворово дърво (ficus sycomorus), част от яслата, в която е бил положен младенеца Исус. Датирани научно от последните изследвания към периода на неговото раждане, те са запазени в реликварий от планински кристал, проектиран от Джузепе Валадие (1802 г.) във формата на люлка, който се съхранява в Базиликата.
Разбира се, прелестите на тази великолепна базилика не могат да бъдат разгледани за кратко време. Можем само да добавим, че Джан Лоренцо Бернини също е погребан в десния страничен кораб на Санта Мария Маджоре. Един прост латински епиграф изразява надеждата за възкресение на Пиетро и Джан Лоренцо, чиято работилница е била зад параклиса на Санта Мария Маджоре.
Богородичната базилика е свързана и България. През 868 г. в нея за първи път са били осветени славянските православни книги. А старославянският език е обявен за литургичен заедно с гръцкия и латинския. В първия параклис, вдясно след входа, са поставени паметни плочи от признателните държави. Посветени са на Солунските братя. Една от тях е българска.
