Дева Мария, Salus Populi Romani, иконата до която папа Франциск пожела да бъде погребан
Светла Чалъкова - Ватикана
Тя е най-известната. Най-разпространената Богородична икона, почитана в Рим и по света. Тя е тази, която обединява хора и папи. Да, защото именно тя, с титлата Salus Populi Romani (Спасителка на Римския народ), първото свещено изображение, което със специална папска була е разрешено да бъде възпроизвeдено и следователно универсално разпространено и призовавано, особено във времена на опасност, бедствие и война. Това е Богородица с Младенеца на ръце, Богородица, Майката Божия, изрисувана върху панел от кедрово дърво. Според легендата иконата на Дева Мария Salus Populi Romani е била започната от свети Лука и завършена от един ангел. За съжаление не съществува точна информация за нейния произход и автор. Вероятно е изработена през VIII в., независимо, че най-древното историческо свидетелство за нея е от XII в. Salus Populi Romani e смятана за основната покровителка на града и дължи името си на традицията да бъде пренасяна в процесия по римските улици, когато градът е бил сполетяван от някакво нещастие. Тя е поставена високо над олтара на параклиса на папа Павел III в базиликата Санта Мария Маджоре. Следователно епископът на Рим е исторически свързан с Мария Salus Populi Romani, а понтификатът, поверен на Salus Populi Romani, е понтификат, посветен на Salus Ecclesiae (Спасение на Църквата).
Не знаем точно времето, в което византийската икона на Девицата, наричана на Свети Лука ,е поставена в храма, посветен на Божията майка, построен от епископа на Рим и римския народ след събора в Ефес през 451 г., който тържествено освещава култа към Богородица. Съществуват обаче някои древни свидетелства относно вековния култ и почитане на тази икона, смятана за чудодейна. Сред тях едно много древно, дадено от Чезаре Баронио, отнасящо се до папа Свети Григорий Велики (590-604) през 590 г. През тази година бушувала в Рим ужасната чума, избухнала в Египет през 543 г., бързо се разпространила в цяла Европа, убивайки папа Пелагий II. Неговият приемник, Свети Григорий I, не вижда друг лек, освен да потърси помощта на Божията майка и обявява тържествена процесия, за да измоли прекратяването на епидемията. По време на процесията сам папата пренася чудотворната икона по пътя към базиликата „Свети Петър“.
Също папите от по-ново време са показвали своята набожност към Дева Мария от Санта Мария Маджоре. Павел VI се моли дълго пред тази икона, след като провъзгласява Богородица за „Майка на цялата Църква“. Иконата присъства в Тор Вергата през юбилейната 2000 година по случай Световния ден на младежта. Има и много дарения, които папите са посветили на иконата, измолвайки нейното застъпничество в предизвикателствата на всяка епоха. Папа Павел V (1605–1621) построява монументалния параклис, съхраняващ иконата. По този повод се организира тържествената церемония за нейното премествана, чиято годишнина и до днес се чества всяка последна неделя на януари. Днес в музея на базиликата се съхраняват както оригиналната кутия, така и сребърното покритие на иконата от времето на Павел V. Папа Пий XII, по време на Богородичната година, на 1 ноември 1954 г., почита иконата с процесия от Санта Мария Маджоре до Свети Петър, където тя бива коронясана за кралица със скъпоценни корони и бижута.
През 2023 г. папа Франциск изразява дълбоката си набожност към нея, като ѝ поднася Златна роза, жест, който има за цел да подчертае нейното духовно значение за Универсалната църква. По време на епидемията от Ковид той пожела иконата да бъде поставена на площад „Свети Петър“. През 2024 г., припомняйки осемдесетата годишнина от освобождението на Рим на 4 юни 1944 г., Франциск пожела да напише в публично писмо за вота, който хиляди вярващи направиха сутринта на този ден към Salus Populi Romani. „Римляните се обръщаха към нея, за да отправят молби и просби, особено по време на епидемии, природни бедствия и войни“, пише Франциск. „Следователно не е изненадващо, че римският народ пожела да се повери отново на Мария, докато градът преживяваше кошмара на нацисткото опустошение“. В онова утро хората са стояли пред църквата на Св. Игнатий от Лойола, иконата беше донесена там, защото тълпата от вярващи продължавала да расте. Имало е опасения от по-нататъшни бомбардировки, окончателно унищожение. Франциск припомня как „хората на Рим, заедно със своя пастир“, Пий XII, са дали обет „да се молят за спасението на града, когато там е предстоял челен сблъсък между германската армия и тази на англо-американските съюзници“.
„Следователно не е изненадващо, че римският народ желае да се повери отново на Мария, за да съхрани и спаси града“. И тогава се случва чудо „германците бягат, съюзниците влизат в града в 19 часа, без да срещнат съпротива. За вярващите „Salus Populi Romani“ отново защити града. На 14 март 2013 г., няколко часа след избирането му на Петровия престол, Франциск, първият папа йезуит, иска да повери служението, което е получил, на благословението на Божията майка, отивайки да се моли пред Богородица. Икона, която още от миналото е обичал и която, дори като епископ на Буенос Айрес, винаги е посещавал всеки път, когато е идвал в Рим. По този начин значението на поверяването, направено от папа Франциск в деня след избирането му, навлиза с нов израз във вековната традиция на Римската църква.
И ако както епископът на Рим, така и жителите на италианската столица са свързани с Мария Salus Populi Romani, връзката за папата йезуит също бе запечатана от личната му набожност по модела на Свети Игнатий от Лойола, който поверява мисията на зараждащото се Общество на Исус на специалната закрила на Богородица. Базиликата, посветена на Богородица, всъщност упражнява много особено очарование в душата на основателя на Обществото, в което се изразява личната набожност на светеца към Богородица от Сан Лука, близо до която той иска да отслужи първата си литургия в Коледната нощ през 1538 г. Неговите биографи приписват факта на неговата особена набожност, но потвърждават, че произходът на тази конкретна почит е била тайна, която Лойола никога не е искал да разкрие на никого. С неговия трети приемник, Франческо Борджа, набожността на Обществото към иконата от Санта Мария Маджоре придобива по-широки измерения. Под негово ръководство култът към Salus Populi Romani се разпространява бързо с първите мисионери, предназначени да достигнат до земите на Южна Америка и Далечния изток. Особено сред китайците. Древната и почитана икона на Богородица, съхранявана в римската базилика, всъщност е първото изображение на Девицата, разпространено и в Поднебесната империя. И именно първите йезуитски мисионери носят тази икона в тези далечни земи, правейки я известна и чрез нея насърчават култа към Майката Божия.
През 1566 г. Свети Франциск Борджа всъщност успява да получи от папа Свети Пий V, преодолявайки много трудности, разрешение, което никога не е било дадено на никой друг: възпроизвеждането на иконата. Доказателство за постоянното разпространение на иконата от Санта Мария Маджоре през този период в Китай се предлага и от някои епизоди от живота и апостолството на Матео Ричи. От неговите хроники и писмата на неговите сподвижници знаем, че в Китай през 16-17 век иконата на Salus Populi Romani е била разпространена от йезуитски мисионери във всички области, където са успели да проникнат, от Макао през Пекин до Шанхай. Знаем също, че образа на Мария, почитан в Санта Мария Маджоре, предизвиква огромен интерес сред онези групи от населението, които за първи път имат възможността да се възхищават на „изкуството на нашата живопис“ в картината на „Богородица на Свети Лука“. Копие е поставено от мисионера и в първата църква, построена в континентален Китай в Zhaoqing през 1585 г. и посветена на Мария „Цветето на светците“, където стои и днес, въпреки че църквата вече не съществува. Копие всъщност е запазено в музея, посветен на Матео Ричи, който стои до първата му древна резиденция с църквата, построена от самия мисионер до нея, с олтара в средата, където е бил поставен образът.
През 1602 г. копие е дарено от отец Матео Ричи на император Уанли, който е толкова дълбоко възхитен от него, че го поставя в двореца си. В писмо, адресирано до генералния настоятел на Ордена, мисионерът просто информира, че майката на императора е била толкова учудена, че възкликнала: „Това е майката на живия Бог!“, и изповядвайки истината, без да я знае, всеки ден тя поднасяла аромати и тамян пред изображението в знак на почит към „божествената Дама“. В разказа за събитията от мисията от 1599 до 1603 г., написан от отец Триго, като завръшек на хрониката за отец Ричи, се припомнят някои други епизоди, които разкриват настоящата народна набожност към Девицата от Свети Лука и широкото разпространение на картината чрез копия в Средната земя. Сред епизодите е този на цяло китайско семейство, което приема християнството, защото щастливият край от едно трудно раждане е било приписано на застъпничеството на Мария, чийто образ бива дарен на семейството от мисионер на Обществото. Така дори Китай, чрез Свещеното изображение на римския народ, се отваря за култа към Мария, Майката Божия.
