Universi Dominici Gregis: текстът, който регулира Sede Vacante
Светла Чалъкова - Ватикана
Периодът на очакване на Църквата и Светия престол, познат като „Вакантно седалище“ се регулира изцяло от Апостолическата конституция Universi Dominici Gregis – изготвенаа от Йоан Павел II през 1996 г. и актуализирана от Бенедикт XVI през 2013 г. Тя установява нормите, които трябва да се спазват по време на овакантяването на Апостолическия престол и последващия избор на Римски папа.
Първият член от Конституцията гласи, че „по време на овакантяването на Апостолическия престол, Кардиналската колегия няма власт или юрисдикция по въпроси, които са от компетентността на Върховния понтифекс, докато той е бил жив или докато е изпълнявал функциите на своята служба; такива въпроси ще бъдат изцяло и изключително запазени за бъдещия папа“. Следователно „всеки акт на власт или юрисдикция, отнасящ се до Римския понтифекс, докато той е жив или при упражняване на функциите на своята служба, които самата колегия на кардиналите прецени, че е годен да упражнява, е невалиден и недействителен, освен в границите, изрично разрешени в тази Конституция“.
В общите конгрегации – четем в Апостолическата конституция – „всички присъстващи кардинали трябва да положат клетва по отношение на спазването на предписанията, съдържащи се в нея, и по отношение на запазването на тайната. Тази клетва трябва да бъде положена и от кардиналите, които, пристигайки със закъснение, взимат по-късно участие в тези конгрегации“.
Първите действия, които трябва да предприемат кардиналите, включват: решението за „деня, часа и начина, по който тялото на починалия папа ще бъде отнесено във Ватиканската базилика, за да бъде изложено за почит на вярващите“; разпоредбите относно „заупокойните литургии за на покойния папа, което трябва да се отслужват в продължение на девет последователни дни, и да фиксират тяхното начало по такъв начин, че погребението да бъде извършено, с изключение ако има специални причини, между четвъртия и шестия ден след смъртта"; одобряването на разходите, направени от смъртта на папата до избирането на приемника“; анулирането на Пръстена на рибаря и оловния печат, с които се подпечатват апостолските писма; възлагането чрез жребий на стаите на кардиналите избиратели и накрая установяването на деня и часа за началото на Конклава.
След смъртта на папата, всички ръководители на Ведомствата на Римската курия, така както и ватиканския държавен секретар, кардиналите префекти, президентите архиепископи или членовете на същите ведомства, престават да упражняват службата си. Изключение се прави за Камерлинга на Светата римска църква и главния пенитенциар, които продължават да извършват редовна дейност, като предават на Кардиналската колегия това, което е трябвало да бъде докладвано на Римския папа. Кардиналът генерален викарий за диоцеза на Рим и кардиналът архиерей на базиликата на Ватикана и генерален викарий за град Ватикана, както и елемозениера, остават на поста си. По време на овакантяването на Апостолическия престол, заместникът на Държавния секретариат, както и секретарят по отношенията с държавите и секретарите на Ведомството на Римската курия запазват ръководството на съответната служба и отговарят за нея пред Кардиналската колегия. По същия начин не се прекраява службата и свързаните с нея правомощия на папските представители.
По отношение на провеждането на конклава и избора на римския папа, „правото да избират такъв принадлежи единствено на кардиналите на Светата римска църква, с изключение на онези, които преди деня на смъртта на Върховния папа или деня, в който Апостолическият престол става вакантен, вече са навършили осемдесетата си година. Правото на активен избор от всяко друго църковно достойнство или намеса на светска власт от всякакъв ранг или орден е абсолютно изключено“.
Конклавът може да започне между петнадесетия и двадесетия ден след смъртта на папата. Бенедикт XVI промени правилото, добавяйки „възможността да се свика началото на Конклава, в случай, че вече в Рим са пристигнали всички кардинали избиратели“.
След като влязат в конклава, кардиналите ще произнесат формулата на клетвата. „Ние, всички и всеки един от кардиналите избиратели, присъстващи на този избор на Върховния папа, обещаваме, задължаваме се и се заклеваме да спазваме вярно и стриктно всички предписания, съдържащи се в Апостолическата конституция на Върховния папа Йоан Павел II, Universi Dominici Gregis, издадена на 22 февруари 1996 г. По същия начин, ние обещаваме, задължаваме се и се заклеваме, че който и да е от нас, по Божие провидение, е избран за римски папа, ще се ангажира вярно да изпълнява munus Petrinum (Свети Петровото служение) на пастир на универсалната църква и няма да пропусне да утвърди и упорито защитава духовните и светските права, както и свободата на Светия престол. Преди всичко ние обещаваме и се заклеваме да спазваме с най-голяма вярност и с всички, както духовници, така и миряни, тайната по отношение на всичко, което по някакъв начин засяга избора на римския папа и по отношение на това, което се случва на мястото на избора, пряко или косвено по отношение на контрола, да не нарушава тази тайна по никакъв начин нито по време, нито след избора на новия понтифекс, освен ако не е дадено изрично разрешение от самия папа; никога да не оказва подкрепа или благоволение на каквато и да е намеса, опозиция или каквато и да е друга форма на намеса, чрез която светските власти от какъвто и да е ред и степен, или която и да е група от хора или лица, биха могли да пожелаят да се намесят в избора на Римския папа. И аз, Х. Кардинал Х., обещавам, обвързвам се и се заклевам, и като сложа ръката си върху Евангелието, ще добавя: Нека Бог и тези свети Евангелия, които докосвам с ръката си да ми помагат“.
Всеки, който наруши тайната на конклава, ще бъде наказан с автоматично (latae sententiae) отлъчване от Църквата, правомощие отредено единствено на Апостолическия престол.
Конституцията предвижда, че за валиден избор на Римския папа са необходими най-малко две трети от гласовете, изчислени въз основа на присъстващите и гласуващи избиратели. Изборът ще се състои веднага след приключване на официалните процедури и ако това се случи следобед на първия ден, ще има само едно гласуване; в следващите дни, тогава, ако изборът не се проведе при първото гласуване, трябва да се проведат две гласувания, едно сутрин и едно следобед.
В случай, че кардиналите избиратели имат затруднения да се споразумеят за лицето, което да бъде избрано, след три дни неуспешно преброяване на гласовете, гласуването се прекъсва за максимум един ден, за да има пауза за молитва, свободен разговор между избирателите и кратък духовно увещание, предложено от първия кардинал на Ордена на дяконите. След това гласуването се подновява по същата форма и след седем гласувания, ако изборът все още не е направен, ще има има отново една пауза за молитва, дискусия и увещание, предложено този път от Първия кардинал на Ордена на презвитерите. След това има друга възможна серия от седем гласувания, последвани, ако резултатът все още не е постигнат, от нова пауза за молитва, дискусия и увещание, предложени от Първия кардинал на Ордена на епископите. След това гласуванията се подновяват по същата форма, и които, ако изборът не се е състоял, ще бъдат отново седем. Ако гласуването е неуспешно, един ден трябва да бъде посветен на молитва, размисъл и диалог. В следващото гласуване кардиналите гласуват само за тези двама кандидати, които в предишното гласуване са получили най-голям брой гласове. При това гласуване, както и при последващи такива, за валиден избор също се изисква квалифицирано мнозинство – 2/3 от гласовете на присъстващите кардинали, като двамата кардинали-кандидати нямат право да гласуват.
