Коментар на Евангелието за 30 март 2025 г. от отец Йоан Хаджиев

„Тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.” (Лк 15,1-3.11-32)

Скъпи братя и сестри,

Притчата за блудния син е едно от най-дълбоките откровения за Божието сърце. В нея виждаме един баща, който не просто чака, но с любов и нетърпение тича към своя изгубен син. Това е образът на Бога – не строг съдия, а милосърден Отец, който не се уморява да ни приема обратно, колкото и далеч да сме отишли. В дните на Великия пост тази притча е покана към всички ни: да се върнем у дома, в обятията на Този, който никога не престава да ни обича.

Но в притчата има и друг син – онзи, който винаги е бил при баща си, но сърцето му е останало студено. Неговото негодувание разкрива една опасна реалност – че можеш да бъдеш близо до Бога, но далеч от Неговата любов. Колко често и ние мислим, че заслужаваме повече, че сме по-достойни? А Бог ни напомня, че в Неговия дом няма място за гордост и завист – само за милост, която преобразява.

Ето защо Великият пост не е просто време за въздържание, а за завръщане. Нека не се боим да направим тази първа стъпка – Бог вече е излязъл насреща ни. Той ни кани не само да се покаем, но и да се радваме заедно с Него. Защото всяко завръщане към Бога е празник – и на небето, и в нашите сърца. Амин.