Пазителят на Светата земя: да помним надеждата, която носи Възкресението
Отец Франческо Патон, OFM
През тези девет години имах удоволствието и привилегията да мога да ви предложа великденски поздрави от самите места, които напомнят за Възкресението на Исус и първите Му явления: празният гроб и близките параклиси, които напомнят за срещата с майка Му, с Мария Магдалена и с жените; Емаус, където Исус се разкрива, докато разчупва хляб; Горницата, където се явява на учениците на Великденската вечер и осем дни по-късно.
Тази година бих искал да ви поднеса най-добрите си пожелания от друго специално място: Табга, което се намира на брега на Галилейското езеро, недалеч от Капернаум, Планината на Блаженствата и Магдала.
Исус призова Мария Магдалена да съобщи на братята Му, че е възкръснал и че отива пред тях в Галилея и че там ще Го срещнат отново, където всичко бе започнало три години по-рано.
В Табга, на брега на езерото, Исус се явява на Петър и шестима други ученици, които се опитват да ловят риба, сякаш отложили повика отправен към тях, защото са били съкрушени от смъртта на Учителя. В Табга възкръсналият Исус се явява на разсъмване, когато вече не е нощ, но все още не е ден. Той се явява, когато е по-трудно да се разпознае лицето, но не и гласът.
Възкръсналият се явява и отново моли да се лови риба, въпреки че риболовът сега изглежда безполезен. Тоест, Той ни моли да Му се доверим, отново и докрай. Защото само Той е способен да преобърне нашите провали и да запълни нашата празнота.
Възкръсналият се явява и задава на Петър най-важния въпрос, същият, който задава и на нас: „Обичаш ли Ме повече от всичко и повече от всички? Ако наистина Ме обичаш, можеш да започнеш да Ме следваш отново. Ако наистина Ме обичаш, можеш да започнеш да се грижиш за хората, които ти поверявам. Ако истински Ме обичаш, и ти ще можеш да отдадеш живота си изцяло, до самия край, точно както Аз го направих.“
Ако искаме да празнуваме Великден, ако искаме да го празнуваме пълноценно, и ние трябва да се научим да не оставаме затворени в празния гроб. Възкръсналият Исус ни предхожда и върви пред нас.
Ако искаме да празнуваме Великден, не можем да останем затворени в личните си провали: както на човешко, така и на религиозно ниво.
Ако искаме да празнуваме Великден, не можем дори да останем смазани под тежкия камък на обстоятелствата, в които живеем, които говорят за провал и смърт: войни, пандемии, земетресения, икономически кризи, природни бедствия и бедствия, причинени от нашето човешко безразсъдство, а понякога дори и от нашата човешка жестокост.
Възкръсналият Исус вече е преодолял всичко това и само ни пита: „Обичаш ли ме дотолкова, че да ми се довериш напълно? Готов ли си да започнеш отначало с мен? Искаш ли да ме поставиш отново в центъра на живота си?“. Тогава и само тогава Той ще може да ни каже отново: „Следвайте ме и се грижете за хората, които ви поверявам, и заедно с мен се научете да давате живота си“.
Тогава, и само тогава, ние също ще станем способни да Го разпознаем присъстващ, докато вече не е нощ, но не е и все още ден, и ще изпитаме, че като се надяваме на Него, никога няма да бъдем разочаровани, измамени или объркани и ще можем да вървим уверено, придружени от Него, по пътищата на времето към вечната Пасха.
svt/ vatn
