„Поклонници на надеждата“ - път на вдъхновение и обновление на вярата
Повече за пътя на тяхното поклонничество, който ги отведе в града на апостолите Петър и Павел, както и за посетените места и свързаните с тях светилища или светци, говори отец Ярослав Бабик: „Добре дошли на всички в нашия манастир в Пловдив. Точно от Пловдив и от околностите бяха поклонниците, с които на 29 март отпътувахме за нашата централна точка по време на Юбилейната година, която е Рим. Там сме поканени да отидем тази година във връзка с обновление на вярата. Централен момент на Юбилейната година е това, че си припомняме въплъщението на Божия Син, че Бог е толкова близо до нас, стана един от нас- това е била целта когато папа Бонифаций VIII през 1300 година обявява за първи път Юбилей за Църквата и после в историята тези Юбилеи са били чествани след всеки петдесет години, сега двадесет и пет и още някои извънредни. Юбилеят тази година е с мото: „Поклонници на надеждата“ и ни призовава точно към това- от една страна да забележим, че Бог и близо до нас, да се докоснем до надеждата, която ни дарява и да бъдем поклонници на надеждата- не само когато пътуване, но и по време на Юбилейната година и през целия ни живот да бъдем инструменти на надеждата“.
„Пътят в Рим, който бе следван, бе поклонение на гроба на св. Петър и св. Павел, църквата - майка на всички църкви- базиликата на „Св. Йоан Латерански“, която до XV век е била най- важната църква за католиците, мястото от където папата е управлявал Вселенската църква и разбира се базиликата „Санта Мария Маджоре“. Тези базилики по един особен начин чертаят път за поклонниците и посетихме всяка една от тях“.
„Преди да минем през Светите врати във всяка една от тези базилики, спирахме за миг, рецитирайки псалмите, слушайки Божието слово и с молитва, минавахме през тях. Особено вдъхновение и преживяване поклонниците имаха във връзка с преминаването през Светите врати в базиликата „Свети Петър“. Този ритуал започва по особен начин още при Замъка на ангела, където има специално подготвен път за поклонници. Всяка една група получава кръст с изображението на Исус, също е възможно да се получи микрофон с високоговорител, и по такъв начин с молитва, песен, с псалмите, литанията към всички светци, се минава по този път към базиликата на „Свети Петър“. Имахме възможността да бъдем в Рим на 2 април когато се честваха 20 години от смъртта на папа Йоан Павел II и да се молим на неговото гробно място, което се намира в олтара на свети Себастиян, имахме възможността да спрем и до мощите на папа Йоан XXIII. Цялото това поклонничество в базиликата „Свети Петър“ завършва при папския олтар, при гроба на свети Петър, където изразяваме нашата вяра сякаш връщаме този дар на вярата, който получихме благодарение на апостолите, рецитирайки веруюто, молейки се с молитвата „Отче Наш“ и „Радвай се, благодатна Марийо“, молейки се и в намеренията на папата. Това беше най- вдъхновяващо преживяване по време на Юбилейната година. Беше сякаш един връх, към който пътувахме и чрез другите места“.
„Важно за Юбилейната година е обновлението на вярата, преживяваме и Юбилея във връзка с 1700 години от установяването благодарение на Никейския събор на кредо, на веруюто. Ние, които живеем с това кредо, Църквата, която живее с това кредо и се моли с тези думи по време на всяка неделна литургия и тържество, си припомняме истината, че Бог стана човек, че е с нас и до нас и че имаме възможността да контактуваме с него. Казваме веруюто също и за общението със светците – от една страна, в Църквата имаме всички възможности да получим светостта, включително и индулгенциите, които са предвидени за поклонниците по време на Юбилейната година, както и че живеем между светците и показва, че светостта и дълбокото приятелство с Господа е възможно“.
„По време на това поклонничество имахме възможността да опознаем, да се приближим до светлите личности на светците, започвайки с Бари. Отслужихме литургия на олтара, съграден върху гроба на Свети Никола, молихме се в тази крипта, а после пътувайки към Монте Сант’анджело към светилището на Арахангел Михаил, който стана наш покровител по време на това поклонничество. След това към Сан Джовани Ротондо- това място е свързано със Светия отец Пио- отслужихме света литургия до неговите мощи, имайки времето да посетим и неговата монашеска килия. Това беше момент когато много поклонници взеха решение, чрез неговото застъпничество, за тайнството изповед и молиха мен и брат Марчин за тайнството покаяние- един от духовните плодове на преживяване на поклонничеството, момент на личната среща с Господ, който прощава“.
„От там тръгнахме към Ланчано- място където през VIII век се е случило първото Евхаристично чудо. Имахме възможност на колене да съзерцаваме Исусово тяло и Исусовата кръв, имайки предвид точно това чудо, което е било толкова внимателно проверявано от учените. Имахме възможността да си припомни, че Бог наистина действа чрез тайнството Евхаристия, че това е най- святото тайнство и действително всеки ден имахме възможност да отслужваме светата литургия, да участваме в най- голямото чудо, което Бог ни остави за нас, с което иска да ни укрепва, където иска да ни дарява надеждата“.
„След това преклонение в Ланчано отпътувахме, за да погледнем буквално в очите на възкръсналия Исус, да забележим неговите отворени усни в Манопело. Манопело е малко градче, в църквата на построения капуцински манастир се намира кърпа, която е била сложена върху лицето на Исус. Кърпата е изтъкана от скъпоценна материя, върху която никой още нищо не е изрисувал, тъй като не е възможно. Тази кърпа е грижливо съхранявана от братята Капуцини- заставайки срещу нея се вижда, как Исус те гледа и иска нещо да ти каже. Срещата точно с този истински облик на Бог беше за много поклонници потресаваща, даваща мир, едно спокойствие, един благ поглед и усмивка, която дарява любовта. Този момент ни припомни за Исусовото страдание, както и за Възкресението. Тази кърпа е една мощ на Възкръсналия Исус. Нашето поклоничество мина през личността на основателя на монашеския живот, който завършва своя живот в Монте Касино- Свети Бенедикт. В криптата, където са положени неговите мощи, се молихме за всички свещеници, богопосветени и разбира се за епископите, които служат в нашата страна. Имахме възможността да опознаем и личността на блажения Бартоломео Лонго , който е свързан със светилището в Помпей. Имахме възможност да се молим със Светата броеница, поверявайки нашите лични и общи намерения чрез ръцете на Дева Мария“.
В помощ на всички участници в поклонничеството бе едно прекрасно и съдържателно издание, което може да бъде полезно не само в дните на поклонничеството, но и след това в духовния живот на верните. Отец Ярослав подчерта, че е традиция да се подготвя малка книга при организиране на поклонничество. Изданието за „Поклонници на надеждата“ е в обем от 218 страници. В нея на първо място са поставени текстове за молитва, текстове от бревиара. Съдържа също и песните, които се пеят по време на пътуване, литургиите и преминаването на всички места, реализирайки призива „който пее, два пъти се моли“. Освен информация за основния маршрут, в изданието може да бъде открита и кратка история за базиликите и какво може да се види в тях. Важна и интересна е информацията за всичко свързано с Юбилея- значението му, какви са неговите знаци, какво означава логото и кога можем да получим индулгенция. Също така и официалния рид- набожност с която се преминава през Светите врати в базиликата „Свети Петър“. При свое пътуване преди месец и половина до Рим, отец Ярослав взима специално този обред на преминаване през Светите врати. На страниците на книгата още може да бъде открита информация за посетените места и за светилищата и светците, свързани с тях. Тази книга може да бъде не само спомен, но и инструмент, към който човек може да се връща, припомняйки си тези мигове и принасяйки се още веднъж на тези места.
Размишлявайки върху плодовете на това прекрасно поклонничество, отец Ярослав подчерта, че на първо място „целта на поклонничеството е да осъзнаем, че ние сме постоянни поклонници. Вървим към една цел- това е небето и Църквата ни подпомага, давайки всички възможни средства да достигнем целта на нашето земно пътуване. Небето е отворено за нас и Исус ни призовава, давайки една сигурност, че за всеки от нас е приготвено място. Той ни очаква и иска да бъде близо до нас. Надеждата е самият Той, и когато завършим нашето земно странстване, нашата надежда ще се изпълни. Надеждата, че Той ни придружава, подпомага, че сме в Неговите ръце и поставяме своите надежди и планове в Неговите ръце. Такъв е плодът на това поклонничество- че можем да бъдем инструменти на надеждата, там където Господ ни поставя“.
За своето дълбоко съкровено преживяване в дните на поклонничеството споделя Веселина Чавушан от Пловдив: „На това поклонничество тръгнах с идеята, с мисълта и цялото си същество и желание да се моля за една приятелка, която е тежко болна и едно момиченце, което е с новооткрито заболяване. Когато бяхме при Падре Пио в Сан Джовани Ротондо първата вечер се включихме към обща броеница. Усещането беше неописуемо, тъй като всеки имаше възможността да моли и за неговото намерение, заставайки пред гроба на Падре Пио. Докато се молих имах усещането, че той диша, че е жив, че е до мен. Споделих и с други участници в поклонничеството, които потвърдиха, че също са имали такова усещане. Докато се молих, изведнъж ми потекоха сълзи и сякаш чух глас, който каза: „има да пати“. Не отдадох голямо значение, реших, че съм си втълпила, но се почувствах окрилена след тази молитва. На следващия ден попълнихме писма до Падре Пио- една интересна практика, която имат в Светилището. Отново в писмото споделих моята молба към него и имахме възможност за лични молитви, освен участието в светата литургия. Усещането е, че нещо ти сграбчва сърцето, до теб е застанал човек и си слага ръката на рамото ти. На следващия ден бяхме в Ланчано- там се молих за вяра, за по- силна вяра и да ми прости, че може би съм искала да усетя доказателство. Другото по- силно усещане, което имах, бе когато направихме този преход във Ватикана, влизайки през Светата врата. Този преход като „Поклонници на надеждата“ премина с кръста, молитви и песни през цялото време и когато влизахме през вратите, имахме момент на молитва пред самата врата, отново чух „Имай вяра колкото синапово семе“. Когато се връщахме от поклонението, аз се чувствах окрилена и обнадеждена, че вярвам, че нещата ще се получат и дори се обадих на тази жена, за да и споделя, че съм убедена, че нещата ще се получат.“
„Поклонници на надеждата“ е силно духовно преживяване и за 11- годишния Михаил Василев от Пловдив. Детето претворява своите дълбоки впечатления след посещението на Манопело, в следващите стихове:
„На олтара името Господне, произнасяме със любов.
На колене му благодарим.
Той прошка дава за всичко грешно.
И винаги ще бъде велик.
Той прославен и обичан ще бъде, от тук до края на моя живот.
И винаги ще го прославям. И ще го пазя във сърцето си.
Ще разказвам на всички за него, той колко е велик.
Колко много нас ни обича, и винаги ще ни пази от зло.
(За Ватикан Нюз, Жана Стоева)
