Коментар на Евангелието за 13 април 2025 г. от отец Йоан Хаджиев

„От сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам!” (Лк 22,14-23,56)

Скъпи братя и сестри,

Днес, в този свят ден – Връбница, ние се събираме, за да преживеем в сърцата си болката и славата на Спасителя, който преминава през страданията на Кръста, за да ни дари вечен живот. В този ден, с всичките си чувства и със своето вътрешно разтревожено сърце, Исус влиза в Йерусалим, посрещнат с викове на радост, но знаейки, че пътят, който предстои, е не само изпълнен със страдание, но и с неизмерима любов към нас. Така Исус, разпознал пълната същност на Своето велико служение и мисия, влиза в града, за да изпълни волята на Своя Отец.

Евангелието днес ни води през последните моменти от земния живот на Исус. Моментите от Тайната вечеря, където Той разчупва хляба и осветява чашата с вино, предлагайки Тялото и Кръвта Си като нов завет за човечеството, до моментите на предателството на Юда, пред съдебния процес и разпятието. Въпреки че хората крещят: „Разпни го!“, Исус показва, че любовта Му не се основава на човешките реакции, а на Божията безусловна милост и жертвоготовност. С Неговата смърт на Кръста, ние виждаме как завършва Божието спасително дело, като същевременно започва новото начало за човечеството.

Ето, в този ден, на Връбница, ние не само възпоменаваме входа на Исус в Йерусалим, но и сме призовани да се замислим за живота си, да погледнем на своите постъпки и да осъзнаем, че също, както множеството преди две хиляди години, можем лесно да изпаднем в крайности – да Го приветстваме с викове на радост и след това да Го предадем със своето бездействие или грях. Днес сме призвани да отворим сърцето си за Неговата любов и да бъдем наистина последователи на Христос – не само с думи, но и с дела. Нека през този Великопостен период да се опитаме да бъдем като добрите ученици, които разпознават в Христос своя Спасител и се стараят да вървят по Неговия път. Амин.