НМХС Белозем: обич и признателност към папа Франциск и поглед с надежда към Юбилейната среща в Рим
НМХС се проведе под мотото: „Поклонници на надеждата“ в дните от 25 до 27 април. Събитието, провело се в контекста на Юбилейната година на надеждата, остави траен отпечатък в сърцата на всички младежи и поради преминаването на Папа Франциск в дома на Небесния отец имаше малко по- различен характер. Младежите, в молитвено единство с верните по целия свят, изпратиха Папа Франциск в последния му земен път и самите те споделиха свидетелства за посланията, които е оставил в сърцата им. Дните на срещата бяха изпълнени с молитва, Обожаване на Светото причастие, Шествие със Светата броеница на открито, участие в светата литургия, свидетелства и вдъхновяващи разговори, които подготвиха младежите за предстоящото поклонничество и участие в Юбилейната младежка среща в Рим от 25 юли до 7 август. Монсеньор Румен Станев – помощен епископ на Софийско – Пловдивската епархия и отговорник за младежката пасторална дейност в Епископската конференция, бе духовният пастир, който ръководеше срещата, в която младежи от различни краища на страната успяха да изградят едно истинско общение на вярата, което бе подсилено от любовта на словата, които папа Франциск остави като завет.
Отец Младен Плачков, енорийски свещеник в енория „Пресвето Сърце Исусово“ кв. Ген. Николаево на гр. Раковски, в събота изнесе въвеждащата беседа, посветена на надеждата. Вечерта, младежите участваха в светата литургия в едно с енорийската общност, по време на която проповедник бе отец Ивелин Генов, енорийски свещеник в енория „Св. Св. Петър и Павел“ кв. Миромир на гр. Хисаря. Акцентите, които той постави бяха свързани с Възкресението като го свърза с надеждата, тъй като това бе и темата на самата младежка среща „Поклонници на надеждата“. Проповедникът даде два образа за надеждата, които се намират в Новия завет /в посланията на ап. Павел / - котвата и шлема.
„Апостол Павел говори как да се въоръжим във вярата и казва, че надеждата е шлем, който поставяйки си, ще бъдем защитени от набезите на врага. В същото време тя е тази котва, която ще ни държи устойчиви при различни корабокрушения, лутания и вълните на живота- изтъкна отец Ивелин като продължи- надеждата не разочарова никога и винаги тя не е обикновен оптимизъм или ентусиазъм, но сигурна увереност в това, в което вярваме. Ние сме уверени именно защото Бог ни го е обещал. И надеждата е тези увереност, която идва от вярата да не се отчаяме, нито пък да не си повярваме много с нашия ентусиазъм и да мислим, че всичко сме достигнали и вече сме се спасили, защото Бог ни спасява“. Подчертано бе, че погледът на вярата достига там, където обикновените очи не достигат- учениците срещат Възкръсналия, когато отварят очите си за Възкресението и откривайки дълбочината на вярата, се срещат с Него, като в заключение пожела „и ние да имаме опит с Възкръсналия в нашия живот“.
Срещата завърши със света литургия в неделя, предстоятелствана от Монсеньор Румен Станев, като в проповедта си той насочи своето размишление върху Евангелския текст за деня и Възкресението.
От тази година Националната младежка християнски среща с продължителност от петък до неделя ще е само една. Ще се провеждат еднодневни диоцезални срещи през пролетта и есента. Монсеньор Румен Станев представи и членовете на сформирания от м. октомври 2024 г. пасторален екип, чиято задача е да координира и да направи комуникацията на национално ниво с различните енории не само по- лесна при организацията на по- големи събития, но по-достъпна и да предложи помощ, когато се организират повсеместни събития или от национално ниво.
Монсеньор Румен Станев призива младежите да участват активно в тези срещи, тъй като те са много полезни за тях, като насърчи свещениците и сестрите да се стремят да работят повече с младежите, защото те са бъдещето на Църквата.
Двама от участниците в Националната младежка християнска среща споделят своите силните и вълнуващи моменти:
Йоана Станева, Житница
Здравейте! За мен е удоволствие да имам възможност да споделя за това хубаво преживяване, което имахме, ние младежите в с. Белозем. Младежката среща се проведе в периода 25 - 27 април. Имахме възможността заедно да се обединим в молитва, също с помощта на игри, беседи, които проведохме, пеейки заедно хвалебни песни за Бог, също така с Обожаване на Светото причастие и поход, в който молихме Светата броеница.
В свободното си време имахме възможност да се опознаем с младежи от други енории, които също да подхранят нашата вяра, да споделят своите преживявания, което е много ценно като опит и нямаме възможност да направим всеки ден в собствените си енории.
Нещо, което много ме впечатли беше една част от програмата, която беше добавена във връзка със смъртта на папа Франциск. Организаторите бяха добавили беседи с богопосветени лица, разделени на различни станции, където се обсъждаха разнообразни теми, свързани с призвание, с надеждата, с вярата. Имахме възможността по групи да разкрием своето душевно състояние, да обсъдим какво ние разбираме под надеждата, какво е тя за нас и по този начин да намерим съмишленици в нашите приятели. Беше едно от най- докосващите активности, които преживяхме.
Ирина Джундрина, Раковски
Христос Възкресе и Хвален Исус!
По време на НМХС в Белозем, която беше и подготвителна за предстоящото Юбилейно поклонничество на Българската католическа църква в Рим за Юбилейната година, имахме радостта да изживеем едно единство, което беше обединено под преминаването на папа Франциск в прегръдките на Бога. Този момент, който ние хората приемаме с тъга, когато някой си отиде от нашия физически свят, всъщност младежите успяха да го изживеят в радост за Светия отец, която отекваше във всичко, което споделиха.
За мен най- силните ключови моменти бяха два – единият от които беше Обожаването, което се състоя в петък вечер, което беше под характера и лозунга на папа Франциск. То беше придружено от молитва, песнопения, споделяне на негови цитати, за да може младежите да си припомнят тези слова, тъй като Папата беше Папа на всички нас, но и имаше специално отношение към младежта. Поради тази причина имаше организирана една игра, която се наричаше „Пътя на надеждата. Тя имаше 5 спирки, които включваха: радост, надежда, мир, служение и любов. Ние преминахме през тези 5 спирки всички заедно, като на всяка спирка имаше интерактивен момент на споделяне, обвързан със словата на Папа Франциск и дори по-младите, които имат нужда от динамика, много се потопиха в това. Аз, като участник в спирките и частично като организатор, мога да кажа, че бях впечатлена. Силно ме докосна това как те отвориха себе си един към друг. За мен това е едно от най- важните неща, защото по този начин нашата Църква става единна и ние живеем общението на вярата. Почувствах се, както казва Папа Франциск, „не се страхувайте да мечтаете за големи неща, Бог мечтае заедно с вас“. Някакси самата аз в моите мечти, виждах как нашата Цъква остава здрава с яката вяра, която имат католиците в България и младежта наистина приема вярата на едно лично духовно ниво. Не като ангажимент или отговорност предадена от поколенията преди тях, а наистина като нещо лично, което мен много ме развълнува.
Другият момент беше когато споделихме заедно момента на погребението на Папа Франциск, който гледахме на живо. По време на това всички успяхме да си припомним срещите, които сме имали с него- било то на Световни младежки срещи, или при посещението му в България. Имаше участници, които бяха приели Светото причастие в Раковски, така че те също успяха да споделят и това всичко беше белязано от знака на едно откриване на всеки едни личностно за това как Папата е повлиял на неговия живот. Аз бях впечатлена от замисъла на младежкия кръст, на който бе закачен огромен плакет на папата, което беше изображение от срещата ни в Секирово и оставяхме по една лепяща бележка за всеки да напише някакво послание към него, нещо с което го е запомнил. Останах докосната как този човек е повлиял дори на по-малките- идваха хора и казваха може ли още една бележка, може ли още една, имам какво да кажа. Можехме да видим в един момент този постер, който беше с размер 2 м. на 1,50 м., започна да се запълва с едно лично отношение не само към Светия отец, но и към вярата. Това беше много силно свидетелство и най- много ме впечатли това, което наблюдавах в младите, защото аз като човек, който преминава от младежта към по- зрелите християни, изпитвам този страх, че те няма да успеят да се отворят към вярата и това, което видях, мен много силно ме разчувства.
Благодарим на Папа Франциск който е в прегръдките на Бог и продължаваме да се молим за него и сме сигурни, че се застъпва да нас в небето за това да сме единни и да растем яки във вярата!
За Ватикан нюз, Жана Стоева
