Папата към творците във Венеция: светът има нужда от изкуство, град-убежище за всички
Светла Чалъкова – Ватикана
Отбелязвайки, че това е втората им среща, след тази в Сикстинската капела през юни миналата година, Светият отец подчерта основното послание, което би искал да предаде на хората на изкуството днес:
„Светът има нужда от творци. Това се доказва от множеството хора от всички възрасти, които посещават места и събития, свързани с изкуството; Сред тях бих искал да спомена Vatican Chapels, първият павилион на Светия престол, реализиран преди шест години на остров Свети Георги в сътрудничество с фондацията. Дж. Чини, в рамките на Биеналето на архитектурата”.
„Не се чувствам чужд сред вас - призна папата. - Чувствам се като у дома си“. Според Франциск изкуството „придобива статут на град-убежище, град, който не се подчинява на режим на насилие и дискриминация, създавайки форми на човешка принадлежност, способни да разпознават, включват, защитават, прегръщат всеки“.
Градът-убежище е библейска институция, обясни папата. Градовете-убежища се споменават в книгата Второзаконие (вж. 4,41). Тези градове имаха за цел да „предотвратят проливането на невинна кръв и да обуздаят сляпата жажда за възмездие, да гарантират защитата на човешките права и да търсят помирение“.
Ето защо е важно според папата „различните артистични практики навсякъде да могат да се превърнат в нещо като мрежа от градове-убежища, които си сътрудничат, за да освободят света от безсмислените и вече празни антиномии, които въпреки това се опитват да вземат надмощие чрез расизъм, ксенофобия, неравенство, екологични дисбаланс и апорофобия – този ужасен неологизъм, който означава страх от бедните“.
Зад всичко това, обясни папата, стои егоизмът: именно той ни кара да се държим като самотни острови, а не като архипелази. Папата призова хората на изкуството да „си представят градове, които все още не са на географската карта: градове, в които никой не се смята за чужденец“. Ето защо, когато казваме „чужденци навсякъде“, ние предлагаме „братя навсякъде“.
Папата изтъкна, че „мястото за срещата с хората на изкуството - женски затвор - не може да остави безразлични към болката. Но радостта и страданието могат да бъдат уникално съчетани в женския гений и жените имат на какво да ни научат“. Папата спомена по-специално Фрида Кало, Корита Кент и Луиз Буржоа.
„С цялото си сърце се надявам, че съвременното изкуство може да отвори очите ни и да ни помогне да оценим адекватно приноса на жените като участници в човешката история“.
В края на обръщението папата зададе на художниците въпроса, който Исус веднъж отправи към хората за Йоан Кръстител: „какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра? Какво излязохте да видите?“ (Матей 11, 7-8).
„Нека запазим този въпрос в сърцата си. Той ни тласка към бъдещето“.
Българско присъствие на срещата с папата
На срещата на папата с хората на изкуството присъстваха и Комисарят на Българския павилион на 60-то Биенале на изкуствата д-р Надежда Джакова и единия от авторите на проекта „Съседите” - Лилия Топузова, доктор по история и изследовател на комунистическите режими.
Инсталацията на Красимира Буцева, Джулиан Шехирян и Лилия Топузова интерпретира темата за посткомунистическата памет. „Съседите“ изследва премълчаните спомени на оцелели от политическо насилие от времето на социализма в България от 1945 до 1989 г. Използвайки намерени предмети, видео и звуков дизайн, инсталацията предава историите на онези, които са преживели българските лагери и затвори.
Тази среща е огромно признание за България и Българския павилион, на който имам честта да съм комисар, споделя д-р Надежда Джакова и допълва: “Съседите” дава изказ на невидимите, анонимните, маргинализираните. Проектът визуализира спомена, придава му плътност, образ и звук, запечатващ се в паметта на зрителя. Нека видим и чуем тези истории, защото авторитарните режими от миналото застрашават и бъдещето ни.”
