Папата във Венеция: затворът може да бъде място за прераждане

Светла Чалъкова – Ватикана

В началото на словото си към присъстващите Франциск сподели, че е пожелал да се срещне със затворниците в самото начало на пътуването и предложи това събитие да не се счита за „официално посещение“, а като среща, в която „с Божията благодат си даряваме един друг, молитва, близост и братска обич. Самият Господ пожела да се срещне с нас и всеки от нас дойде на тази среща по различни начини, понякога много болезнени, включително и поради грешки, които оставят рани и белези в нас“, отбеляза папата:

Среща на папата със затворничките от затвора на остров Джудека във Венеция

„Бог пожела да сме заедно, защото знае, че всеки от нас – тук и днес – има нещо уникално за даряване и получаване“.

Затворът е сурова реалност - продължи папата - място на много страдание, причинено от проблеми като пренаселеност, липса на съоръжения и ресурси и случаи на насилие. Но може да се превърне в място за възраждане, морално и физическо, където, с уважение към човешкото достойнство, на затворниците се дава възможност да развият своите таланти и способности, насочвайки ги към общото благо.

Среща на папата със затворничките от затвора на остров Джудека във Венеция

„Колкото и парадоксално да звучи, престоят в затвора може да бъде началото на нещо ново“, изтъкна папата, споменавайки изложбата в затворническата църква „Св. Магдалена“, като част от Венецианското биенале на изкуствата, в което затворниците взеха активно участие. „Това събитие дава възможност да открием красотата в себе си и в другите“, каза папата, който открои: „Затворът може да се превърне и в място за преосмисляне на живота, за да се освободим от всичко вредно или опасно и да започнем всичко отначало. Затова е важно пенитенциарната система да създава условия за човешки, духовен, културен и професионален растеж, като не изолира достойнството, а предоставя нови възможности“, подчерта папата.

Среща на папата със затворничките от затвора на остров Джудека във Венеция

Папата призова затворничките да не забравят, че „всички правим грешки и носим рани в себе си; всеки има нужда от изцеление и прошка; и всички ние на свой ред можем да лекуваме и да прощаваме“. Франциск завърши, като насърчи затворничките да не губят надежда и да започват всеки ден с думите „Ето, сега е благоприятното време, ето, сега е денят на спасението“. (2 Коринтяни 6, 2).