Кардинал Ре на заупокойната литургия: папа Франциск, пастир на народа

Александър Панченко – Светла Чалъкова - Ватикана

„На този величествен площад „Свети Петър“, където папа Франциск е отслужвал Евхаристията и е провеждал толкова много големи срещи през последните дванадесет години, ние се събрахме в молитва около неговите смъртни останки с тъжни сърца, но подкрепени от сигурността на вярата, която ни уверява, че човешкият живот не свършва в гроба, а в дома на Небесния Отец – в щастлив живот, който не познава залез“, започна проповедта си 91-годишният италиански йерарх.

Кардинал Ре благодари на многобройните държавни глави, правителства и официални делегации от много страни за присъствието им на погребението на папа Франциск. Той отбеляза, че големият брой хора, които се сбогуваха със Светия отец през последните дни, е доказателство, че неговият понтификат е докоснал умовете и сърцата на мнозина.

Йерархът припомни последния образ на Папата, който ще остане в сърцата на хората: когато на Великден, въпреки сериозните здравословни проблеми, той „пожела да ни благослови от балкона на базиликата „Свети Петър“, а след това слезе на площада, за да поздрави цялото голямо множество народ, събрал се за Великденската литургия, от открития папамобил“.

Проповедникът отбеляза, че неизменната задача на Петър и неговите наследници е да служат с любов, следвайки примера на Христос, и папа Франциск направи това до последните дни от земния си живот, въпреки уязвимостта и страданието, подражавайки на своя Господ, Добрия Пастир, който обичаше овцете си до степен да даде живота си за тях. „Той направи това със сила и мир, близо до своето стадо, Божията Църква, помнейки думите на Исус, предадени от апостол Павел: „По-блажено е да даваш, отколкото да приемаш“ (Деяния 20, 35).“

Кардинал Ре припомни, че „когато кардинал Бергольо беше избран на конклава на 13 март 2013 г. за наследник на папа Бенедикт XVI, той имаше зад гърба си години монашески живот в Обществото на Исус и беше особено обогатен от 21 години пастирско служение в архиепископията на Буенос Айрес, първо като помощен епископ, след това като коадютор и накрая, преди всичко, като архиепископ“.

„Решението да приеме името Франциск веднага се открои като избор на програма и стил, върху които той пожела да основе своя понтификат, опитвайки се да бъде вдъхновен от духа на Свети Франциск от Асизи“, подчерта деканът на Кардиналската колегия.

„Той запази своя темперамент и форма на пастирско лидерство и веднага остави отпечатъка на силната си личност върху управлението на Църквата, установявайки пряк контакт с хора и народи, стремейки се да бъде по-близо до всички, с подчертано внимание към хората в трудни ситуации, отдавайки се без мярка, особено на последните на земята, на онези, които са в периферията на живота. Той беше Папа сред хората с отворено сърце за всички. Той беше и Папа, внимателен към новото, което се появяваше в обществото, и към това, което Светият Дух събуждаше в Църквата“, добави йерархът.

Кардинал Ре спомена и специфичния език на папа Франциск, богат на образи и метафори, с който той се стреми, с мъдростта на Евангелието, да хвърли светлина върху проблемите на нашето време, давайки отговори в светлината на вярата и насърчавайки ни да живеем по християнски предизвикателствата и противоречията на нашите променящи се години, които той обичаше да нарича „епохални промени“. Йерархът отбеляза непринудеността и неформалния начин, по който папата се обръщаше към всички, включително към хора, далеч от Църквата.

„Богат на човешка топлина и дълбоко чувствителен към съвременните трагедии, папа Франциск наистина споделяше тревогите, страданията и надеждите на нашето време и утешаваше и окуражаваше хората с послание, способно да достигне до сърцата по пряк и непосредствен начин“, каза кардиналът. Той подчерта, че чрез откритостта и способността да слуша, рапата е докоснал сърцата на хората, опитвайки се да събуди тяхната морална и духовна сила.

Според кардинал Ре, приоритетът на евангелизацията е бил пътеводната звезда на понтификата на Франциск: с ясен мисионерски отпечатък той разпространява радостта от Евангелието – „радост, която изпълва с доверие и надежда сърцата на всички, които се уповават на Бога“.

„Лайтмотивът на неговата мисия беше и убеждението, че Църквата е дом за всички; дом с отворени врати. Той често наричаше образа на Църквата „полева болница“ след битка, в която много хора са ранени; Църква, която копнее с решителност да се грижи за проблемите на хората и големите нещастия, от които страда съвременният свят; Църква, способна да се наведе над всеки човек, независимо от неговата вяра и положение, да изцелява раните му“, каза йерархът, припомняйки безбройните жестове и призиви на папата в полза на бежанците и неуморната му загриженост за бедните. Кардинал Ре спомена посещенията на папа Франциск на Лампедуза и Лесбос, както и литургията, която Светият отец отслужи на границата между Мексико и Съединените щати.

Сред 47-те апостолически пътувания на Франциск, йерархът подчерта специално посещението в Ирак през 2021 г., което беше осъществено въпреки големите рискове. „Това сложно апостолическо посещение бе елей за откритите рани на иракския народ, който е пострадал много от нечовешките дейности на Ислямска държава. Това пътуване е важно и за междурелигиозния диалог, друга важна част от неговата пастирска работа. С апостолическото си посещение през 2024 г. в четири страни в Азия и Океания, папата достигна „най-периферната периферия на света“, добави кардиналът.

„Папа Франциск винаги е поставял Евангелието на милосърдието в центъра, постоянно подчертавайки, че Бог никога не се уморява да ни прощава: Той винаги прощава, независимо от ситуацията на този, който моли за прошка и се връща на правилния път“, заяви йерархът, добавяйки, че Светият отец пожела да проведе Юбилей на милосърдието, за да покаже, че милосърдието е „сърцето на Евангелието“. „Милосърдието и радостта от Евангелието са две ключови думи на папа Франциск“, заяви кардинал Ре.

„В контраст с това, което той нарече „култура на отчуждението“, той говори за култура на срещата и солидарността“, каза йерархът, припомняйки също вниманието на папата към темата за всеобщото човешко братство на всички хора, деца на единия Отец, и специалната декларация, която той подписа през 2019 г. по време на посещението си в Обединените арабски емирства.

„Обръщайки се към хората по целия свят в своята енциклика „Laudato sì“, той насочи вниманието към задълженията и споделената отговорност за нашия общ дом“, подчерта кардинал Ре.

Йерархът отбеляза още, че пред лицето на войните, които бушуват през последните години, съпроводени с нечовешки ужаси, безброй смъртни случаи и разрушения, „папа Франциск неуморно е издигал глас, молейки за мир и призовавайки за благоразумие, за честни преговори за намиране на възможни решения, защото войната – както той каза – е само смъртта на хора, разрушаването на домове, болници и училища. Войната винаги оставя света по-лош, отколкото е бил: тя винаги е болезнено и трагично поражение за всички“, припомни кардиналът думите на папата.

„Строете мостове, а не стени“ е призив, който той повтаряше многократно и винаги свързваше служението на вярата като наследник на апостол Петър със служението на човека във всичките му измерения“, заяви йерархът.

„В духовно единство с целия християнски свят, ние се събрахме тук многобройни, за да се молим за папа Франциск, за да може Бог да го приеме в безграничността на своята любов. Папа Франциск обикновено завършваше своите слова и срещи с думите: „Не забравяйте да се молите за мен“. Скъпи папа Франциск, сега Ви молим да се молите за нас и да благословите от небето Църквата, да благословите Рим, да благословите целия свят, както направихте миналата неделя от балкона на тази базилика в последната си прегръдка с целия Божи народ и всъщност с цялото човечество, което търси истината с искрено сърце и държи високо факела на надеждата“, заключи кардинал Джовани Батиста Ре.