Прощаването с Франциск и онези страници от Евангелието, докосвани от вятъра
Андреа Торниели
Както бе станало на онзи 8 април преди двадесет години с Карол Войтила, светият Папа, починал в навечерието на Неделята на Божието милосърдие, така стана и с Хорхе Марио Берголио, папата, на когото бе казано последно сбогом в навечерието на същата неделя: дървен ковчег на площада, в сърцето на света и вятърът, който нежно разлиства страниците на Евангелието.
Прощаването с папа Франциск през слънчевия съботен ден бе вълнуващо, завладяващо и споделено, надделяваха молитвата и единството. Божият народ, който на Великден го бе прегърнал, без да знае, че ще е за последен път, днес го съпроводи с обич, през последната част от земния му път. И събралите се около него бяха както силните на земята, така и много млади хора, програмирали своето пътуване за Юбилея на младежта.
Около него се събраха и много представители на други християнски деноминации и различни религии. Всички се обединиха в сбогуването с Пастир, верен на Евангелието, който се посвети на проповядване на братството и дори от болничното си легло извика „не“ на войната.
По-конкретно два пасажа от проповедта на кардинал Джовани Батиста Ре предизвикаха аплодисменти. Първият – когато той припомни, че водещата нишка на мисията на папа Франциск бе „убеждението, че Църквата е дом за всички; дом с врати, винаги отворени“. „Todos, todos, todos“, бе повторил епископът на Рим по време на последния Световен ден на младежта, за да обясни как нищо и никой не може да ни отдели от любовта на Бог, който винаги чака с отворени обятия, за да ни посрещне, независимо от нашето състояние. Дом с отворени врати е Църквата, която Франциск се постара да изгради, давайки предимство на последните, бедните, смирените, грешниците. Последните, които го посрещнаха пред базилика „Санта Мария Маджоре“, преди последния поглед на Богородица от иконата Salus Populi Romani.
Но вярващите аплодираха преди всичко откъса, в който кардинал Ре припомни непрестанния призив за мир и поканата за разумност и „честни преговори за намиране на възможни решения, защото войната – казваше папата – е само смърт на хора, разрушаване на домове, унищожаване на болници и училища“. Един от неговите изрази бе: „войната винаги оставя света по-лош, отколкото е бил преди това: за всички, тя винаги е болезнено и трагично поражение“.
Преди началото на церемонията, американският и украинският президент се срещнаха за няколко минути. Да се надяваме и да се молим от тази размяна на думи да се роди нещо положително, последният разговор за мир, насърчен от Наследника на Петър, който първи пожела да се нарече с името на светеца от Асизи, светецът на мира.
man / VatNews
